Народ.Ру: РУСОФИЛСКИТЕ ТРАДИЦИИ

РУСОФИЛСКИТЕ ТРАДИЦИИ

РУСОФИЛСКИТЕ ТРАДИЦИИ ОТ ВЕКОВЕТЕ – И В ХХІ ВЕК

Проф. Димитър ПАПАЗОВ

Дружеските отношения между българския и руския народ, между България и Русия имат дълбоки корени. Те датират още от дълбока древност, когато са се създавали нашите страни. Отвоювала своята територия от Византия, станала една от най-големите страни в Югоизточна Европа по времето на Цар Симеон, България, била нейна съседка, поела много от християнската й култура, която, обогатена от нейните книжовници, предала и на църквите в други страни, между които и на Руската православна църква, като изпратила мисионери и книжнина. Поради геостратегическото си положение, апепитна територия за завоеватели, България близо 200 години е под византийска власт. След глътка въздух и възвръщане на старата си слава при Цар Иван Асен ІІ тя попада този път под властта на османските завоеватели. Започват нови бунтове и въстания за освобождаването й, но поради близостта й до установилата се столица на Османската империя те са потушени от самото начало. Българските земи са жестоко обезкървавявани още от завоюването им, което води до естествения извод, че без външна помощ, не може да се извоюва свободата. Тази външна помощ би могла да дойде само от голяма и православна славянска държава, каквато е Русия. Така се ражда надеждата за освобождение от „дядо Иван”, от „братушките” – идея, в името на която българите с надежда участвуват във всички руско-турски войни, след които голяма част от тях, за да не попаднат под своеволията на башибозуците, се изселват в Русия. С непрестанните бунтове и въстания срещу османското господство, чрез светли личности в българската история като Г.С.Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и др., които поддържат жив народностния дух и революционния ентусиазъм, се стига до Априлското въстание през 1876 година, потушено жестоко от османската власт, предизвикало възмущение в цял свят. Най-силно е негодуванието в Русия срещу турските издевателства, където народът спонтанно се надига в защита на своите български братя, и въпреки че страната не е била още готова за война, Царят се принуждава да обяви война на Турция.
Започва Руско-Турската война 1877/78 година, завършила с Освобождението на България и възстановяването на българската държава. Организирането на дейността й след пет века османско господство става непосредствено след войната с помощта на Русия и неслучайно през последните две години почти всички държавни органи и министерства честваха свои кръгли юбилейни годишнини.
Изминалият 20 век поставяше често България и Русия в различни ареали, но независимо на коя страна на политическото пространство са се намирали нашите страни, народите ни са били винаги в ареала на дружеските отношения и славянската солидарност.
По време на така наречения „държавен социализъм” след Втората световна война България и Русия в рамките на бившия Съветски съюз имаха разностранни връзки, претърпели промени в периода на прехода към демокрация и пазарна икономика, който беше труден и за двете страни и по който има още път да се извърви.
Началото на 21 век показа, че и при новите условия България и Русия, изхождайки от вековните братски взаимоотношения, могат да бъдат полезни за себе си, за Европа и за света.
Непосредствено след настъпването на новия век шепа ентусиасти, част от които работили или учили в бившия Съветски съюз, опирайки се на възрожденските традиции основават неправителствена организация Движение Русофили, която да обедини приятелите на Русия и руската култура. В скоро време за изненада и на организаторите в страната започват да се появяват структури на техни съмишленици и днес общините, в които няма организации на Национално Движение Русофили, са малко. Форма на обединение на приятелите на Русия стават ежегодните събори, провеждани съвместно с община Казанлък при язовир „Копринка” (бивш „Георги Димитров”) с богата музикална и литературна програма, събиращи над 7000 души от цялата страна.
През тази година (2010) ще се проведе Седми национален събор на приятелите на Русия на 11 септември, събота. Разполагащо с огромен брой съмишленици, Национално движение Русофили се очертава като една от най-значимите обществени организации, която макар и трудно в кризисен период отговаря според възможностите си на исканията на своите привърженици за по-близки връзки с руската култура и Русия. Организират се концерти на видни руски певци, певици и състави от Русия, гостуващи в България, в цялата страна с помощта на общините, за някои от които са направени документални филми, излъчени по регионалните телевизии. Работи се по разпространението и обучението по руски език с помощта на неправителствени организации от Русия, тъй като през последните две десетилетия въпреки увеличаването на броя на желаещите да го изучават в училище няма достатъчно модерни пособия за това. Поета е инициативата за обновяване на старите и строителство на нови паметници на руски воини от Руско-турската война 1877/78 година – подновен е паметникът срещу БТА в София, изграден е нов паметник в Ботевград, предстои изграждането на нов паметник в Нова Загора и на много други места.
Благодарната народна памет е нещо непреходно и се оказва, че споменът за далите живота си за нашата свобода руски воини е още жив на много места в страната и макар и след повече от 130 години се отдава почит на паметта им.
Сайтът на Национално Движение Русофили www.rusofili.eu става един от многократно посещаваните от съмишленици на Движението не само от България, но и от българската диаспора от цял свят, които чрез него могат да научат за нови инициативи, да послушат руски радиостанции или гледат руски телевизионни програми.
Започнало като носталгичен порив към позабравената в периода на прехода руска култура от хора, превалящи средната възраст, Движението като изкристализирала организация вече осъзнава, че за да се развива успешно сътрудничеството между българската и руската култура, между България и Русия, е необходимо щафетата на дружбата, носена през вековете, да се предаде на младото поколение. Така се ражда идеята за ежегодни национални ученически конкурси съвместно с Националния военно-исторически музей на българо-руска тема с близо 1000 участници. Учениците, класирали се на последния етап, посещават Москва и получават награди. Обявен е конкурс за детска рисунска от сайта във връзка със 75-годишнината от рождението на първия космонавт Юрий Гагарин, резултатите от които ще бъдат обявени на Събора.
Настъпват промени и в ръководството, където започва да се търси подмладяване. Отчита се, че русофилството в новото време не е само носталгични спомени, а и време за бъдещи проекти, които могат да бъдат успешни и за България, и за Русия в различни насоки и могат да бъдат обвързани, и духовно, и икономически. Както е казал един голям български мъдрец през първата половина на миналия век, работата само в материалната или само в духовната сфера е като ходене на куц крак. Новото време е свързано не само с нашето минало, но и с нашето настояще, и ще бъде свързано сигурно в новия глобален свят, в който противоречията между големите настоящи и бъдещи колоси - САЩ, Русия, Китай, Индия, Бразилия и др., ще трябва все повече да намалеят и да се изглаждат, ако искаме човечеството да оцелее.
ХХІ век е век на реалностите – икономически и духовни. Колкото повече са допирните точки между тези реалности, толкова по-добре за отделните страни и народи. Това се отнася и за България, и за Русия, които имат голям общ традиционен духовен капитал. Въпросът е как в съвременния глобален свят този духовен капитал, обагрен с емоции от векове, да не остане само като експонат в музейна витрина, а да се обогати и премине и в други сфери. Не е оправдано ЕС, САЩ и Китай, които са били много по-далеч от Русия в близкото и далечното минало, да имат по-активно сътрудничество с нея, отколкото нашата страна. В новия век България има шанс, използвайки духовните си, материални и езикови предимства в отношенията си с Русия пред останалите страни в Европейския съюз, да стане естествен мост между западната и славянската култура и икономика, което и се очакваше от повечето от страните още в процеса на присъединяването ни, но ние досега не можахме да го използваме. Този шанс, отчитайки глобалното време, в което навлизаме, трябва да се използва, ако искаме страната ни да я има на картата на напредналите европейски страни, а не да четем името й все в опашката на страните в справките на „Евростат”.

Източник: в-к „Родово имение”, брой 34, 23-29 август 2010 г.

Забележка: На 11 септември, събота, на яз. „Копринка” (до Казанлък) ще се проведе Седмият национален събор на приятелите на Русия. Осигурен е транспорт.
За София - ул. "Г.С. Раковски" 108, тел: 988 - 86 - 93, от 11:00 до 18:00 часа от понеделник до петък.
За страната - териториалните организации на Движението.
Краен срок за записвание - 1 септември.